Цветан Лъжански стана бизнес личност на годината. Грешката е вярна.

В условията на криза за пръв път в България бе стартиран интересен конкурс - бизнес личност на годината! Интересно какви трябва да са качествата, за да бъде номинирана определена личност и съответно кое е определящото за победителя!

Нормално е да се очаква, че критериите за победителите би трябвало да са комплексни, като включват финансови показатели на управляваното дружество - било ли е стабилно в условията на криза, какви решения е взел мениджъра, ако дружеството е публично - каква е оценката на акционерите, какви са страничните дейности на мениджъра и дали всичките му занятия са успешни и още много и много. Поне така мисля аз - дребния инвеститор на капиталовите пазари.

Много е важно и кое е журите, определящо победителите. Справката показва, че това са един тенесист, двама журналисти, един одитор, един банкер (за банкерите критериите са ясни - връщате ли си кредита навреме), един държавен служител и един човек от бизнеса, хм интересно. Няма смисъл да се коментира представителността на едно такова жури.

Голямата награда спечели мениджърът на публичното към момента дружество Девин АД Цветан Лъжански, който е свързват и с други бизнеси. Ако се разровим малко в това какво е направил господина през последните години, то от чисто меркантилна гледна точка наградата изглежда напълно заслужена. Тук ще изброя основните му подвизи и качества:

1. Господинът оцеля при три смени в собствеността на Девин АД, като бе оценен високо и от трите различни ръководства. Това означава, че Лъжански е голям експерт в тази длъжност и разбира добре бизнеса с води и напитки. Тук трудно могат да се посочат други лица, оцелели при три различни собственика.
2. Лъжански е свързван с производителя на бланширани картофи Роял Потейтос. Дружеството емитира необезпечена облигация през 2006 г. за три милиона евра. Доброто бизнес решение, което направи Лъжански е да продаде притежаваните от него облигации преди да стане ясно, че дружеството не може да плати. Интересно дали е притежаваъл вътрешна информация:). От мениджърска гледна точка обаче решението да продаде изглежда блестящо. В случая загубиха всички облигационери, които трябваше да преглътнат загуби от три милиона евра. Лъжански успя на време на излезе като физическо лице от борда на директорите преди да са заведени искове за несъстоятелност. С тези си действия и с участието в източването на Роял Потейтос лицето Лъжански бе заклеймено от българския капиталов пазар. Очевидно подобна присъде е оценена положително от представителното жури.
3. Лъжански бе инициатор и са осъществяване на първично публично предлагане на акции на Девин АД през 2007 г. на цена от около 6,50 лева за акция (вече и аз не си спомням точната сума). Бизнес личността на годината също закупи акции като мениджър в дружеството. основни акционери станаха български пенсионни фондове, които управляват пари на осигурени лица. Без да даваме оценка на управлението на Девин АД през следващите години, през 2009 то бе обявено за продан на пожар и бе придобито от нови чуждестранни собственици - Адвент. новият собственик отправи търгово предложение с намерението да отпише дружеството от публичния статут само три години след дебюта му на цена от 3,50 лева за акция. Тук определено всеки би си казал, че големите губещи са осигурените лица и Лъжански, които ще трябва да продадат на ниска цена и да реализират загуба. Но това не е така, бизнес личността се оказа от страната на тези, които купуват, макар и да не е ясно дали той лично ще трябва да извади пари за нови акции. По-скоро той се спаси от това да продаде на сила, а загубиха множество инвеститори и разбира се осигурените лица.
Ето за това си заслужава и наградата. А че е капацитет и добър бизнесмен, спор няма, но това достатъчно ли е?