Stop Loss
Have you experienced a case (maybe very often) when your SL is hit and the turnover happens right in this moment? Have anyone ever thought about all the information available for the brokers you are usgin and present even in the Forex social sites, like all the statistics: current open buy, sell orders, positions taken for the different currency pairs? It is not by person but the average information for the SL and TP levels for all of us (small fish) is also available for the big money individuals. Do they/can they use that information? I bet yes :)
So I am not the one convincing people not to use a SL but whenever possible to be on the computer all the time, you don't need to put it (the SL) but rather imagine and manually close and take the lost if you believe this is the right action. Same logic apply for the TPs.
Интернет гигантът Google отчете нараснали приходи и печалба за изминалото тримесечие, но разочарова Уолстрийт, защото не покри очакванията на инвеститорите, докато други големи играчи на пазара като Microsoft, IBM и Intel отчетоха по-високи резултати от предвижданите и поднесоха приятни изненади, предаде ДПА, цитирана от БТА.
Google обяви късно снощи, че приходите му са нараснали с 25 процента на годишна основа до 10,58 милиарда долара през изминалото тримесечие. Печалбата му възлиза на 3,51 милиарда долара спрямо 2,98 милиарда долара за същия период на предходната година. Акциите на интернет търсачката обаче поевтиняха с около 9 на сто след приключване на търговията, тъй като Google е увеличил разходите си за служители и инфраструктура, която компанията се надява, че ще й даде възможност да се конкурира по-успешно с Apple, Facebook, Amazon и Microsoft.
Microsoft обаче имаше по-добри новини за инвеститорите, които се притесняваха как ще се отрази спадът в продажбите на персонални компютри на компанията, която разчита за приходите си на операционната система Windows.
Сиатълският софтуерен гигант отчете рекордни приходи за изминалото тримесечие от 20,89 милиарда долара, което е повишение от 5% спрямо същия период предходната година. Чистата оперативна печалба е на стойност 6,26 милиарда долара спрямо 6,63 милиарда долара година по-рано.
Intel също се справи с вялото търсене на персонални компютри, тъй като големите корпоративни покупки компенсираха слабия потребителски сектор и позволиха на компанията да отчете рекордни годишни приходи от 54 милиарда долара, както и най-голямата чиста печалба досега от 12,9 милиарда долара.
Компанията, чиито процесори дават живот на около 80 процента от персоналните компютри в света, е подложена на натиск, тъй като позициите й на пазара са разклатени от растежа на търсенето на смартфони и таблет компютри.
За последното тримесечие Интел отчете растеж от 21% на приходите, които са достигнали 13,9 милиарда долара. Чистата печалба се е увеличила с 6 процента на годишна основа до 3,4 милиарда долара.
Технологичният гигант IBM също надмина очакванията на Уолстрийт. Компанията уточни, че приходите й за изминалото тримесечие са нараснали с 2 процента до 29,5 милиарда долара, а чистата печалба - с 4 на сто до 5,5 милиарда долара.
За цялата година приходите на IBM са се увеличили със 7 процента до 106,9 милиарда долара, а печалбата също е нараснала със 7 процента до 15,9 милиарда долара.
Microsoft обаче имаше по-добри новини за инвеститорите, които се притесняваха как ще се отрази спадът в продажбите на персонални компютри на компанията, която разчита за приходите си на операционната система Windows.
Сиатълският софтуерен гигант отчете рекордни приходи за изминалото тримесечие от 20,89 милиарда долара, което е повишение от 5% спрямо същия период предходната година. Чистата оперативна печалба е на стойност 6,26 милиарда долара спрямо 6,63 милиарда долара година по-рано.
Intel също се справи с вялото търсене на персонални компютри, тъй като големите корпоративни покупки компенсираха слабия потребителски сектор и позволиха на компанията да отчете рекордни годишни приходи от 54 милиарда долара, както и най-голямата чиста печалба досега от 12,9 милиарда долара.
Компанията, чиито процесори дават живот на около 80 процента от персоналните компютри в света, е подложена на натиск, тъй като позициите й на пазара са разклатени от растежа на търсенето на смартфони и таблет компютри.
За последното тримесечие Интел отчете растеж от 21% на приходите, които са достигнали 13,9 милиарда долара. Чистата печалба се е увеличила с 6 процента на годишна основа до 3,4 милиарда долара.
Технологичният гигант IBM също надмина очакванията на Уолстрийт. Компанията уточни, че приходите й за изминалото тримесечие са нараснали с 2 процента до 29,5 милиарда долара, а чистата печалба - с 4 на сто до 5,5 милиарда долара.
За цялата година приходите на IBM са се увеличили със 7 процента до 106,9 милиарда долара, а печалбата също е нараснала със 7 процента до 15,9 милиарда долара.
Резултати от инвестиционните възможности
След като по-рано през месеца повдигнах въпроса за появилите се инвестиционни възможности в резултат на масовата разпродажба на една исландска банка, време е днес да направим рекапитулация от случилото се:
1. Еврохолд - дъно 0,62, днес 0,82 лв. Ръст: 32%
2. БенчМарк Фонд имоти: дъно 0,14 лв. Днес 0,185 лв. Ръст: 32%
3. Интеркапитал пропърти: дъно 1,35 лв. Днес 1,90 лв. Ръст 40%.
4. Феър плей: дъно 0,26. Днес 0,30 лв. Ръст: 15%.
Честито на печелившите!
18 ноември - КФН установи, че Холдинг пътища АД е нарушил закона
Както са казали хората - по-добре късно, отколкото никога. Но пък в нашия случай с пълно прави може да важи и обратния случай - по-добре никога, отколкото късно! Защото какъв е смисълът от това да глоби Орлин Хаджиянков между 200 и 1000 лв. затова, че човекът не е уведомил на време акционерите. Под акционери да се разбира "дребни акционери". Зад тези 1000 лв. глоба стои спад на пазарната капитализация на дружеството от около 45 млн. лв. преди излизане на съобщението до около 15 млн. лв. днес, т.е. изтрити са едни 30 млн. лв. В интерес на истината, загубите на дребните акционери са по-малко от цитираните цифри, но и принципът все пак е важен. Дребен, но важен детайл е, че дружеството е приело да спазва кодекса за добро корпоративно управление. Очевидно обаче този кодекс няма никакво значение и не предвижда санкции за тези, които го нарушат.
Но да се върнем отново на комисията. Трябваха й близо два месеца време, за да установи глоба от 200 лв. Ето това е ефективност, ето това е надзор.
КФН разследва Холдинг пътища АД
Това всъщност е новина от 23 септември 2010 година. Близо месец и половина по-късно все още няма публикувани резултати от разследването.. А казусът е в общи линии ясен - холдингът хитро извади най-добрите си дружества, като доброволно се отказа от участие в увеличението на капиталите им и така загуби контрол върху тях. Акциите му се сринаха мигновено от около 1,50 лв. за брой до 0,50 лв. за брой. За инвеститорите очевидно всичко е ясно, на КФН обаче й трябва много повече време да осъзнае какво се случва. Това всъщност не е изненадващо - на калпав пазар - калпав надзор се пада. Инвеститорите по-скоро таяха надежда, че комисията ще вземе инициативата и ще пресече по някакъв начин опитите в бъдеще за други подобни източвания на дружества, които към момента изглеждат напълно легални.
КФН все пак предлага решение на своите проблеми при функциониране - вдигаме таксите, защото ако нищо не плащат поднадзорните лица - какъв надзор искат всъщност?
КФН все пак предлага решение на своите проблеми при функциониране - вдигаме таксите, защото ако нищо не плащат поднадзорните лица - какъв надзор искат всъщност?
КФН вдига таксите десетократно!
КФН беше обещала да съдейства за развитието на капиталовия пазар. С последните си действия, обаче, КФН подронва основите. Комисията планира безпрецедентнто вдигане на таксите си и то колкото е примерно нормата на инфлация за последната година, а в пъти. Няма спорове, че за доброто на един пазар, е хубаво да има стабилна и здрава комисия. Истината обаче като че ли е някъде във взаимния компромис. Какво би се случило от вдигането на таксите?
Най-незабавния ефект е масово закриване на фондове в началото на следващата година и следователно нови разпродажби на сила. Положението на посредниците определено няма да се подобри и след година - две вече няма да остане кой да плаща подобни такси, а и няма да има нужда от подобна комисия.
Най-незабавния ефект е масово закриване на фондове в началото на следващата година и следователно нови разпродажби на сила. Положението на посредниците определено няма да се подобри и след година - две вече няма да остане кой да плаща подобни такси, а и няма да има нужда от подобна комисия.
Инвестиционни възможности
В началото на ноември месец 2010 година борсата в София стана свидетел на интензивно затваряне на портфейл на очевидно голям инвеститор по ограничен брой позиции. Под натиск бяха подложени книжата на Еврохолд, Интеркапитал пропърти, Бенчмарк фонд имоти, Адванс терафонд, Феър плей. Очевидно портфейлът е достатъчно голям, тъй като индексът на дружествата със специална инвестиционна цел за два дни падна с близо 10%, а спадът по посочените позиции беше дори по-голям. Очевидно става въпрос за продажби на сила (fire sell), при които продавачът не се интересува толкова от цената на продажби, колкото от това да се ликвидират позиции. Това създава добри възможности за покупка на посочените позиции и това подтиква спекулантите да продадат част от притежавани ликвидни позиции и да влезнат в промоцията. Сметката, разбира се, не е толкова проста и в крайна сметка промоцията може и да не се окаже такава, тъй като тези разпродажби могат да активират редица маржин колове и така да се самоинициират нови разпродажби.
Развръзката предстои.
Развръзката предстои.
Няколко мита за пенсионната система
Реформите в пенсионната система за повече от наложителни. С темповете, с които застарява населението на България следващото поколение трябва сериозно да се притеснява. Системата в момента проповядва работещите един млн. души да изхранват 2,5 млн. пенсионери. Вероятно след 30 години ситуацията ще е 0,5 млн. работещи да изранват 3,5 млн. пенсионери и как ще стане това? Кой ще изгранва нас като се пенсионираме? Нима държавата може добре да управлява тези средства - определено не. Да не говорим за здравеопазването, където ситуацията е още по-лоша - здравите и работещи хора осигуряват малцинствата, които не работят. Това е истинска солидарност. Вероятно системата трябва да се промени, като се започне от съотношението на вноските към солидарната система и личната сметка - нека по-голямата част от вноските бъдат по личните сметки! Нека аз сам се осигуря за моята пенсия, не искам да оставям държавата да го прави след години, когато вземащите решения ще са други незнайни хора.
Нека се премахне ранната пенсия!
Нека държавните служители да започнат да си внясат сами осигуровките!
Нека малцинствата поемат отговорност за себе си!
Нека се премахне ранната пенсия!
Нека държавните служители да започнат да си внясат сами осигуровките!
Нека малцинствата поемат отговорност за себе си!
Обществен дълг
Когато са притиснати от финансови проблеми, хората и фирмите се държат по доста сходен начин. Повечето са коректни и правят всичко по силите си да се разплащат, но понякога се случва да не могат или да не искат да обслужват задълженията си. Затова и банките имат различни начини да си гарантират, че ще съберат обратно раздадените кредити - искат обезпечения, поръчители и т.н. Всичко това с времето е залегнало в законите и практиката и банките имат ефективни механизми за събиране на вземания.
Не толкова рутинна е процедурата, когато става въпрос за друга форма на дълг - корпоративните облигации. Те са сравнително нов вид финансиране за българския пазар и преживяха своя бум в годините преди кризата. Тогава много компании прибягнаха до облигационни емисии, защото с по-високата си доходност от депозитите към тях имаше засилен интерес от институционални инвеститори и особено от пенсионни фондове. Сега обаче много компании изпитват затруднения да изплащат облигациите си. Част от емитентите предоговориха заемите си или поискаха разсрочването им, но други изпаднаха в неизпълнение (виж таблицата). Компании и инвеститори се сблъскаха с недотам развитата у нас правна уредба на облигациите, както и с липсата на съдебна практика по въпроса. Това, заедно с пропуски в договореностите още при сключването на заемите, сериозно затруднява облигационерите да съберат вземанията си и показва нуждата от прецизиране на законите.
Пътищата за защита
на облигационерите при неизпъление на плащане от емитентите са основно два – или индивидуално изпълнително производство с разпродаване на активите на дружеството, доколкото ги има, или производство по обявяване в несъстоятелност.
Индивидуалното изпълнително производство може да се развие по два начина. Първият вариант е облигационерите (или избраната от тях банка довереник, която трябва да следи за финансовото здраве на длъжника и да защитава интересите на кредиторите) да потърсят правата си в съда и да искат заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този случай в сравнително кратък срок облигационерите могат да получат вземанията си от продажбата на имуществото на дружеството емитент, ако парите от продажбата стигат за покриване на дължимите плащания. Другият вариант, който в някаква степен е по-сигурен при необезпечени облигации, но пък е по-бавен във времето, е преминаването към обезпечителен процес. При него в кратък срок се налага възбрана на имоти, запор върху вземания и други активи на дружеството емитент, но след това се води дело в съда. И двата варианта имат предимства и недостатъци и следва да бъдат добре обмислени като стратегия от облигационерите и правните им консултанти.
При производството по несъстоятелност целта на облигационерите е по-скоро да се намесят в мениджмънта и по възможност да приемат план за оздравяване на емитента. В рамките на този план облигационерите могат да помислят дори за продажбата на целия бизнес на дружеството емитент, тъй като в крайна сметка интересът на облигационерите е емитентът не да спре дейността си, а да бъде оздравен и да продължи да генерира доход от облигациите. В този смисъл е препоръчително да бъде приета промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, която да позволи като обезпечение по облигационна емисия да бъде учредяван особен залог върху търговско предприятие. Така облигационерите чрез банката довереник директно, по-бързо и по-евтино биха могли да предприемат продажба на бизнеса на дружеството емитент, вместо да навлизат в тромавата и недотам с ясен изход процедура по несъстоятелност.
Досега в публичното пространство липсват данни за облигационери, тръгнали по първия възможен път за защита. Облигационерите на "Ален мак"и "Роял патейтос" избраха пътя за подаване на молби за обявяване на дружествата емитенти в несъстоятелност. Мениджмънтът на "Алу пласт" пък прецени, че дружеството е финасово дестабилизирано и подаде молба за обявяване в несъстоятелност по своя инициатива.
Една от първите
Юридически пролуки
при започването на производството по несъстоятелност, от която компаниите често се възползват, е липсата на изричен текст в нормативната уредба, който да определя облигационния заем като търговска сделка. За да бъде признато дружеството емитент за неплатежоспособно (най-бързият път към обявяването в несъстоятелност) една от предпоставките е да има просрочено изискуемо вземане от търговска сделка, свързана с обичайната му дейност. Макар в правната теория да има солидни аргументи в посока, че облигационният заем може да се разглежда като търговска сделка, докато това предположение не бъде затвърдено от трайна съдебна практика, емитентите ще могат да спекулират по въпроса.
Следващата неяснота, която се среща и при двата пътя за защита и изобщо при прехвърляне на задължения по облигации, е свързана с неплатени лихви за минал период на инвеститор, който вече е продал облигацията си. В света на финансистите е ясно, че това неизплатено вземане за лихви се дължи от дружеството емитент на този облигационер. Юридически обаче нещата не стоят така – понеже лихвата е акцесорно вземане към главницата, винаги се прехвърля заедно с главницата, освен ако не е уговорено друго. Следователно юридически, ако облигацията е прехвърлена с обикновена борсова сделка, първият облигационер фактически е прехвърлил и вземанията си по неизплатени лихви заедно с главницата. В този случай първият облигационер не е легитимиран да води процес срещу дружеството емитент и не се явява кредитор спрямо него за тези неплатени лихви назад във времето.
Възможността по сегашната уредба първият облигационер да запази за себе си тези неплатени лихвени плащания, съответно да се включи в процес срещу дружеството емитент за заплащането им, е сключването на договор за цесия, в който е предвидено, че първият облигационер прехвърля само главницата и лихвените плащания занапред. Ясно е, че бързината и механизмът на сделките на борсата (при които в повечето случаи дори продавачът не знае кой е купувачът отсреща) по-скоро прави невъзможно подписването на договори с подобни уговорки. По тази причина е препоръчително да се приемат технически решения и съответни изменения в правилника на регулирания пазар и депозитарната институция в посока облекчаване на възможността за разделно прехвърляне на лихви и главница. Това може да бъде решено, като самото нареждане/потвърждение за сделка при инвестиционен посредник съдържа квадратче с отбелязване дали се прехвърля главница и лихви занапред или главница и всички лихви, включително неплатени до момента. Съответно регулираният пазар и депозитарната институция следва да отразят това обстоятелство. В противен случай фонд мениджърите при продажбата на облигации би трябвало да калкулират в цената и потенциалната възможност за събиране на дължимите и неплатени лихвени плащания от купувача.
Особено внимание следва да се обърне и на разпоредбите относно взeмане на решения на общото събрание на облигационерите. Сегашната уредба препраща към кворума и мнозинствата за общо събрание на акционерите. Тъй като повечето фондове, пенсионноосигурителни дружества и други облигационери държат малки пакети от облигации от една емисия, е препоръчително с оглед защитата на интересите на тези миноритарни институционални инвеститори да бъдат предвидени законово по-високи мнозинства за вземане на решения. По този начин може да бъде осигурено участието им във вземане на важни решения като отсрочване на плащания по облигациите, разрешение за емитиране на нова емисия облигации и други подобни. Междувременно, доколкото законово към момента не са предвидени по-високи мнозинства за вземане на решения, облигационерите по бъдещи емисии биха могли да изискат от дружествата емитенти предвиждане в уставите им, както и в меморандума/проспекта за записване на облигациите, изрични разпоредби в тази насока.
Около 10% от публичните емисии облигации са застраховани срещу риск от неплащане на лихви и главница от страна на дружеството емитент (виж табл. 2). Това е допълнителна защита за инвеститорите, но дори и тя не дава пълна гаранция за събиране на вземанията. Покриването на големи заеми би бил голям разход за застрахователните компании и те ще търсят правни аргументи в посока на отказ или намаление на заплащане на застрахователни обезщетения по емисиите. По тази причина облигационерите следва да направят добър правен анализ на застрахователните договори и своевременно да уведомяват застрахователите при настъпване на определени събития с "червено флагче", за да минимизират основанията за отказ за заплащане на обезщетение.
Когато нямаш доверие на довереника
При обезпечените облигации (когато е учредена ипотека върху недвижими имоти, залог върху вземания или други активи на дружеството емитент или пък има сключена застраховка) облигационерите имат допълнителна професионална защита от страна на банката довереник. Тя следва да анализира даденото обезпечение и да изиска допълнително обезпечение при определени условия. Тя трябва да действа не само с грижата на добър търговец, но и в най-добър интерес на облигационерите.
Интересно ще бъде развитието на казусите относно банката довереник и възможния конфликт на интереси, когато тази банка същевременно е и кредитор на дружеството емитент по обикновен банков заем. В ролята си на кредитор на емитента такава банка влиза в конфликт на интереси с останалите кредитори и в частност - с облигационерите (чиито интереси пък трябва да защитава като банка довереник). В подобни случаи, при наличието на значителен конфликт на интереси, банката довереник следва незабавно да уведоми емитента. В случай че конфликтът на интереси не може да бъде преодолян, банката довереник следва да прекрати договорите си. Предстои да се тества дали в подобни случаи банката довереник е действала в най-добър интерес на облигационерите и дали последните биха могли да търсят обезщетение за претърпени от тях вреди от неположена дължима грижа от страна на банката. При всички положения, за да се избегне рискът от потенциални претенции на облигационери, е препоръчително банката довереник да свиква общо събрание на облигационерите, на което да се обсъждат и решават действията, които тя предприема за защита на правата и интересите на облигационерите. Единствено в тези случаи банката е освободена от отговорност за настъпили вреди за облигационерите.
В заключение следва да се отбележи, че колкото по-бързо се инициират законодателни промени в посока осигуряване на възможности за бързо действие и удовлетворяване на облигационерите при неплащане от дружествата емитенти, както и за реални неблагоприятни последици за мениджмънта, довел дружеството емитент до неизпълнение, толкова по-бързо ще бъде защитен не само частният, но и общественият интерес. Защото неплащането по облигационна емисия, в която е инвестирал пенсионният ни фонд например, директно води до намаляване на възможността ни за по-добра пенсия. Неплащането по облигации може да отключи ефекта на доминото върху и без това затруднената фондова индустрия (т.е. договорни фондове, инвестиционни дружества), върху застрахователите и банките. Най-лошият сценарий в този случай би включвал верижни фалити във връзка с междуфирмената задлъжнялост, миниране инвеститорското доверие и съответно оскъпяване на ресурса за кредитиране на фирмите.
*Авторът е съдружник в адвокатска кантора "Точева и Мандажиева". Тази статия има характер на анализ и не може да бъде разглеждана като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретната ситуация и участници. Въпреки усилията на "Точева и Мандажиева" да предоставя точна и актуална информация, не съществува гаранция, че тя ще остане такава и след датата, на която статията е написана. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се обърнете към автора на bliznakova at tmlawoffice.bg.
Не толкова рутинна е процедурата, когато става въпрос за друга форма на дълг - корпоративните облигации. Те са сравнително нов вид финансиране за българския пазар и преживяха своя бум в годините преди кризата. Тогава много компании прибягнаха до облигационни емисии, защото с по-високата си доходност от депозитите към тях имаше засилен интерес от институционални инвеститори и особено от пенсионни фондове. Сега обаче много компании изпитват затруднения да изплащат облигациите си. Част от емитентите предоговориха заемите си или поискаха разсрочването им, но други изпаднаха в неизпълнение (виж таблицата). Компании и инвеститори се сблъскаха с недотам развитата у нас правна уредба на облигациите, както и с липсата на съдебна практика по въпроса. Това, заедно с пропуски в договореностите още при сключването на заемите, сериозно затруднява облигационерите да съберат вземанията си и показва нуждата от прецизиране на законите.
Пътищата за защита
на облигационерите при неизпъление на плащане от емитентите са основно два – или индивидуално изпълнително производство с разпродаване на активите на дружеството, доколкото ги има, или производство по обявяване в несъстоятелност.
Индивидуалното изпълнително производство може да се развие по два начина. Първият вариант е облигационерите (или избраната от тях банка довереник, която трябва да следи за финансовото здраве на длъжника и да защитава интересите на кредиторите) да потърсят правата си в съда и да искат заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В този случай в сравнително кратък срок облигационерите могат да получат вземанията си от продажбата на имуществото на дружеството емитент, ако парите от продажбата стигат за покриване на дължимите плащания. Другият вариант, който в някаква степен е по-сигурен при необезпечени облигации, но пък е по-бавен във времето, е преминаването към обезпечителен процес. При него в кратък срок се налага възбрана на имоти, запор върху вземания и други активи на дружеството емитент, но след това се води дело в съда. И двата варианта имат предимства и недостатъци и следва да бъдат добре обмислени като стратегия от облигационерите и правните им консултанти.
При производството по несъстоятелност целта на облигационерите е по-скоро да се намесят в мениджмънта и по възможност да приемат план за оздравяване на емитента. В рамките на този план облигационерите могат да помислят дори за продажбата на целия бизнес на дружеството емитент, тъй като в крайна сметка интересът на облигационерите е емитентът не да спре дейността си, а да бъде оздравен и да продължи да генерира доход от облигациите. В този смисъл е препоръчително да бъде приета промяна в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, която да позволи като обезпечение по облигационна емисия да бъде учредяван особен залог върху търговско предприятие. Така облигационерите чрез банката довереник директно, по-бързо и по-евтино биха могли да предприемат продажба на бизнеса на дружеството емитент, вместо да навлизат в тромавата и недотам с ясен изход процедура по несъстоятелност.
Досега в публичното пространство липсват данни за облигационери, тръгнали по първия възможен път за защита. Облигационерите на "Ален мак"и "Роял патейтос" избраха пътя за подаване на молби за обявяване на дружествата емитенти в несъстоятелност. Мениджмънтът на "Алу пласт" пък прецени, че дружеството е финасово дестабилизирано и подаде молба за обявяване в несъстоятелност по своя инициатива.
Една от първите
Юридически пролуки
при започването на производството по несъстоятелност, от която компаниите често се възползват, е липсата на изричен текст в нормативната уредба, който да определя облигационния заем като търговска сделка. За да бъде признато дружеството емитент за неплатежоспособно (най-бързият път към обявяването в несъстоятелност) една от предпоставките е да има просрочено изискуемо вземане от търговска сделка, свързана с обичайната му дейност. Макар в правната теория да има солидни аргументи в посока, че облигационният заем може да се разглежда като търговска сделка, докато това предположение не бъде затвърдено от трайна съдебна практика, емитентите ще могат да спекулират по въпроса.
Следващата неяснота, която се среща и при двата пътя за защита и изобщо при прехвърляне на задължения по облигации, е свързана с неплатени лихви за минал период на инвеститор, който вече е продал облигацията си. В света на финансистите е ясно, че това неизплатено вземане за лихви се дължи от дружеството емитент на този облигационер. Юридически обаче нещата не стоят така – понеже лихвата е акцесорно вземане към главницата, винаги се прехвърля заедно с главницата, освен ако не е уговорено друго. Следователно юридически, ако облигацията е прехвърлена с обикновена борсова сделка, първият облигационер фактически е прехвърлил и вземанията си по неизплатени лихви заедно с главницата. В този случай първият облигационер не е легитимиран да води процес срещу дружеството емитент и не се явява кредитор спрямо него за тези неплатени лихви назад във времето.
Възможността по сегашната уредба първият облигационер да запази за себе си тези неплатени лихвени плащания, съответно да се включи в процес срещу дружеството емитент за заплащането им, е сключването на договор за цесия, в който е предвидено, че първият облигационер прехвърля само главницата и лихвените плащания занапред. Ясно е, че бързината и механизмът на сделките на борсата (при които в повечето случаи дори продавачът не знае кой е купувачът отсреща) по-скоро прави невъзможно подписването на договори с подобни уговорки. По тази причина е препоръчително да се приемат технически решения и съответни изменения в правилника на регулирания пазар и депозитарната институция в посока облекчаване на възможността за разделно прехвърляне на лихви и главница. Това може да бъде решено, като самото нареждане/потвърждение за сделка при инвестиционен посредник съдържа квадратче с отбелязване дали се прехвърля главница и лихви занапред или главница и всички лихви, включително неплатени до момента. Съответно регулираният пазар и депозитарната институция следва да отразят това обстоятелство. В противен случай фонд мениджърите при продажбата на облигации би трябвало да калкулират в цената и потенциалната възможност за събиране на дължимите и неплатени лихвени плащания от купувача.
Особено внимание следва да се обърне и на разпоредбите относно взeмане на решения на общото събрание на облигационерите. Сегашната уредба препраща към кворума и мнозинствата за общо събрание на акционерите. Тъй като повечето фондове, пенсионноосигурителни дружества и други облигационери държат малки пакети от облигации от една емисия, е препоръчително с оглед защитата на интересите на тези миноритарни институционални инвеститори да бъдат предвидени законово по-високи мнозинства за вземане на решения. По този начин може да бъде осигурено участието им във вземане на важни решения като отсрочване на плащания по облигациите, разрешение за емитиране на нова емисия облигации и други подобни. Междувременно, доколкото законово към момента не са предвидени по-високи мнозинства за вземане на решения, облигационерите по бъдещи емисии биха могли да изискат от дружествата емитенти предвиждане в уставите им, както и в меморандума/проспекта за записване на облигациите, изрични разпоредби в тази насока.
Около 10% от публичните емисии облигации са застраховани срещу риск от неплащане на лихви и главница от страна на дружеството емитент (виж табл. 2). Това е допълнителна защита за инвеститорите, но дори и тя не дава пълна гаранция за събиране на вземанията. Покриването на големи заеми би бил голям разход за застрахователните компании и те ще търсят правни аргументи в посока на отказ или намаление на заплащане на застрахователни обезщетения по емисиите. По тази причина облигационерите следва да направят добър правен анализ на застрахователните договори и своевременно да уведомяват застрахователите при настъпване на определени събития с "червено флагче", за да минимизират основанията за отказ за заплащане на обезщетение.
Когато нямаш доверие на довереника
При обезпечените облигации (когато е учредена ипотека върху недвижими имоти, залог върху вземания или други активи на дружеството емитент или пък има сключена застраховка) облигационерите имат допълнителна професионална защита от страна на банката довереник. Тя следва да анализира даденото обезпечение и да изиска допълнително обезпечение при определени условия. Тя трябва да действа не само с грижата на добър търговец, но и в най-добър интерес на облигационерите.
Интересно ще бъде развитието на казусите относно банката довереник и възможния конфликт на интереси, когато тази банка същевременно е и кредитор на дружеството емитент по обикновен банков заем. В ролята си на кредитор на емитента такава банка влиза в конфликт на интереси с останалите кредитори и в частност - с облигационерите (чиито интереси пък трябва да защитава като банка довереник). В подобни случаи, при наличието на значителен конфликт на интереси, банката довереник следва незабавно да уведоми емитента. В случай че конфликтът на интереси не може да бъде преодолян, банката довереник следва да прекрати договорите си. Предстои да се тества дали в подобни случаи банката довереник е действала в най-добър интерес на облигационерите и дали последните биха могли да търсят обезщетение за претърпени от тях вреди от неположена дължима грижа от страна на банката. При всички положения, за да се избегне рискът от потенциални претенции на облигационери, е препоръчително банката довереник да свиква общо събрание на облигационерите, на което да се обсъждат и решават действията, които тя предприема за защита на правата и интересите на облигационерите. Единствено в тези случаи банката е освободена от отговорност за настъпили вреди за облигационерите.
В заключение следва да се отбележи, че колкото по-бързо се инициират законодателни промени в посока осигуряване на възможности за бързо действие и удовлетворяване на облигационерите при неплащане от дружествата емитенти, както и за реални неблагоприятни последици за мениджмънта, довел дружеството емитент до неизпълнение, толкова по-бързо ще бъде защитен не само частният, но и общественият интерес. Защото неплащането по облигационна емисия, в която е инвестирал пенсионният ни фонд например, директно води до намаляване на възможността ни за по-добра пенсия. Неплащането по облигации може да отключи ефекта на доминото върху и без това затруднената фондова индустрия (т.е. договорни фондове, инвестиционни дружества), върху застрахователите и банките. Най-лошият сценарий в този случай би включвал верижни фалити във връзка с междуфирмената задлъжнялост, миниране инвеститорското доверие и съответно оскъпяване на ресурса за кредитиране на фирмите.
*Авторът е съдружник в адвокатска кантора "Точева и Мандажиева". Тази статия има характер на анализ и не може да бъде разглеждана като индивидуална консултация, отчитаща спецификите на конкретната ситуация и участници. Въпреки усилията на "Точева и Мандажиева" да предоставя точна и актуална информация, не съществува гаранция, че тя ще остане такава и след датата, на която статията е написана. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси, както и за индивидуална консултация, можете да се обърнете към автора на bliznakova at tmlawoffice.bg.
Няколко размисли относно увеличението на капитала
Понеже в последно време все повече дружества като че ли се канят да си увеличат капиталите на борсата, на преден план изникват няколко въпроса.
След спада на борсата от края на 2007 г. почти всички дружества се търгуват под балансовата си стойност. А ето какво казва Закона за публично предлагане на ценни книжа:
чл. 92, ал. 2
Комисията отказва издаване на потвъждение по чл 78 ако:
2. емисионната стойност на издадените акции е по-ниска от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, изчислена към момента на вземане на решение за увеличаване на капитала, и по този начин се накърняват интересите на акционерите.
Сега чл. 78 гласи в общи линии, че не се допуска извършване на публично предлагане на ценни книжа ако емитентът няма одобрен проспект.
Значи ситуацията е ясно - ако емисионната стойност е по-ниска от балансовата, съжаляваме но си извън закона.
Добре де, а защо тогава Индустриален холдинг България емитира при 1,40 лева за акция, след като балансовата стойност от неконсолидирания отчет излиза 2,20? Законът казва, че интересите на акционерите са накърнени. А кой е одобрил проспекта? Това е институцията, която следи за това да не се накърняват тези интереси.
След спада на борсата от края на 2007 г. почти всички дружества се търгуват под балансовата си стойност. А ето какво казва Закона за публично предлагане на ценни книжа:
чл. 92, ал. 2
Комисията отказва издаване на потвъждение по чл 78 ако:
2. емисионната стойност на издадените акции е по-ниска от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, изчислена към момента на вземане на решение за увеличаване на капитала, и по този начин се накърняват интересите на акционерите.
Сега чл. 78 гласи в общи линии, че не се допуска извършване на публично предлагане на ценни книжа ако емитентът няма одобрен проспект.
Значи ситуацията е ясно - ако емисионната стойност е по-ниска от балансовата, съжаляваме но си извън закона.
Добре де, а защо тогава Индустриален холдинг България емитира при 1,40 лева за акция, след като балансовата стойност от неконсолидирания отчет излиза 2,20? Законът казва, че интересите на акционерите са накърнени. А кой е одобрил проспекта? Това е институцията, която следи за това да не се накърняват тези интереси.
Mоите инвестиционни закони
Ще използвам скуката на пазарите от последните дни, за да представя някои от основните ми инвестиционни закони, които спазвам и които определят инвестиционната ми стратегия. Дълго ги бях мислил, докато случайно попаднах на една книга на Макс Гюнтер, която много добре ги описва вместо мен. Може би по-нататък ще ги обогатя и с лични примери, на засега ще се спря на по-общо представяне.
1. Тревогата от инвестиции не е болестно състояние, това е знак за здраве. Ако не си разтревожен когато правиш инвестиции, значи не рискуваш достатъчно.
2. Играй за смислени залози, но вкарай толкова, колкото можеш да загубиш.
3. Диверсификацията намалява потенциала за печалба.
4. Взимай печалбата си възможно най-рано. Когато влизай в позиция знай предварително за каква печалба играеш и когато я получиш - излизай.
5. Когато корабът започне да потъва, не се моли, скачай. Загубите са част от играта и е вероятно да се направят няколко такива преди големите печалби.
6. Човешкото поведение не може да се прогнозира и по тази причина не вярвай на никой, който твърди, че познава бъдещето.
7. Хаосът не е опасен, докато не започне да изглежда подреден. Не се поддавай на капана, че историята винаги се повтаря. Не вярвай на технически анализатори, които разчитат на историческа информация. Не залитай по глупостта на комарджиите.
8. Не пускай корени на едно място, тъй като това намалява гъвкавостта ти. Не стой в една инвестиция единствено воден от сантименталности, лоялност или носталгия. Също така не се колебай да се махнеш от една инвестиция ако се появи нова интересна възможност.
9. На инстинкта може да се вярва само ако имаш добро обяснение за това. Никога не бъркай инстинкта с надеждата.
10. Малко вероятно е плановете на боговете да включват това, че ти ще забогатееш. Ако астрологията работеше, всички астролози щяха да са много богати.
11. Оптимизмът означава да очакваш най-доброто, но увереността показва как ще се справиш с най-лошото. Не прави инвестиция ако не си голям оптимист за нея.
12. Не обръщай внимание на общото мнение. То най-вероятно е грешно. Не следвай масови спекулативни увлечения. Най-често най-доброто време да купиш нещо е когато никой друг не го иска.
13. Никога не се опитвайте да спасите една лоша инвестиция като усреднявате при спадове.
14. Не правете дългосрочни инвестиции, правете краткосрочни. (exercise)
1. Тревогата от инвестиции не е болестно състояние, това е знак за здраве. Ако не си разтревожен когато правиш инвестиции, значи не рискуваш достатъчно.
2. Играй за смислени залози, но вкарай толкова, колкото можеш да загубиш.
3. Диверсификацията намалява потенциала за печалба.
4. Взимай печалбата си възможно най-рано. Когато влизай в позиция знай предварително за каква печалба играеш и когато я получиш - излизай.
5. Когато корабът започне да потъва, не се моли, скачай. Загубите са част от играта и е вероятно да се направят няколко такива преди големите печалби.
6. Човешкото поведение не може да се прогнозира и по тази причина не вярвай на никой, който твърди, че познава бъдещето.
7. Хаосът не е опасен, докато не започне да изглежда подреден. Не се поддавай на капана, че историята винаги се повтаря. Не вярвай на технически анализатори, които разчитат на историческа информация. Не залитай по глупостта на комарджиите.
8. Не пускай корени на едно място, тъй като това намалява гъвкавостта ти. Не стой в една инвестиция единствено воден от сантименталности, лоялност или носталгия. Също така не се колебай да се махнеш от една инвестиция ако се появи нова интересна възможност.
9. На инстинкта може да се вярва само ако имаш добро обяснение за това. Никога не бъркай инстинкта с надеждата.
10. Малко вероятно е плановете на боговете да включват това, че ти ще забогатееш. Ако астрологията работеше, всички астролози щяха да са много богати.
11. Оптимизмът означава да очакваш най-доброто, но увереността показва как ще се справиш с най-лошото. Не прави инвестиция ако не си голям оптимист за нея.
12. Не обръщай внимание на общото мнение. То най-вероятно е грешно. Не следвай масови спекулативни увлечения. Най-често най-доброто време да купиш нещо е когато никой друг не го иска.
13. Никога не се опитвайте да спасите една лоша инвестиция като усреднявате при спадове.
14. Не правете дългосрочни инвестиции, правете краткосрочни. (exercise)
Ако бях германец днес
Ако бях германец, но под германец разбирам някой много много голям германец в власт и ангелско име:), как бих отиграл кризата в гърция? Хм, нека да се замисля:- бих търсил начин да стимулирам износа на Германия, тъй като това би помогнало много в условията на криза. Но как да го стимулирам, май най-добре е ако еврото падне спрямо долара, тъй като от високо евро страдам. Най-добре е да почна да говоря, че няма да помагам на Гърция, Португали и Испания и това ще всее паника спрямо еврото, ще започнат да говорят, че евро зоната ще пострада и въобще еврото ще започне да пада;- еми щом еврото ще пада, я най-добре да започна да продавам евра като луд и да купувам долари, защото ако еврото не започне да пада автоматично, поне да го засиля. После преди да реше, че ще помогна на гърция, ще затворя дългите долари и ще мина на дълги евра.- ще взема да накарам Гърция да емитира дълг, но ще ги натисна за по-тежки условия. Мисля, че доходност от около 6,5% ще е супер.- тези облигации ще взема да ги репвам в ЕЦБ и с парите пак ще си купувам немски облигации.- ще говоря с гърците като част от програмата им за развитие да си оправят пътищата, като ще пратя няколко немски фирми да свършат работата.
ами това е засега..
п.с. да не забравя да изпратя поздравително картичка на трише
Ангела М.
Гърция - да напусне еврозоната!
До скоро влизането в еврозоната за България се приемаше като основен приоритет. Изкуствено се създаваше усещането, че влезем ли веднъж и край, вече няма какво да я мислим, няма да има валутни кризи, въобще няма от какво да се притесняваме. Изведнъж обаче лъснаха проблемите на някои държави и най-вече на Гърция.
Оказа се, че системно Гърция не е спазвала пакта за стабилност и е нарушавала умишлено условията за членство в еврозоната. Очевидно и Гърция се е мислела, че в най-лошия сценарий другите ще я порицаят и ще й платят сметката. Проблемите обаче вместо да се стопират и да се отстраняват, като че ли се задълбочават.
Гърция повиши данъците и това като че ли бе пореден пирон в ковчега на икономиката. Еврото започна да се срива, къде спекулативно, къде фундаментално. Няма да крия, че в тези условия ниското евро е благоприятно за европейската икономика и немците макар и да се правят на ядосяни и неподкрепящи помощите за Гърция, те най-много ще спечелят от ниското евро.
До тук добре, но въпросът е какво все пак ще стане с Гърция, защото там проблемите са толкова тежки, че помощите само ще отложат нещата за година, като се облекчат плащанията по краткосрочните задължения.
За мен вариантът е само един - изваждане на Гърция от еврозоната и възстановяване на драхмата и вече да си се оправят по класически път - инфлация, печатене на драхми, девалвация. От това ще спечели еврозоната в дългосрочен план, а ще укроти и всички политици, които си мислят, че с влизането в еврозоната нещата ще се оправят от само себе си.
Неприятното за нас, борсовите спекуланти, е че проблемите в Гърция и конкретно намаляването на кредитния рейтинг, ще възпре глобалните инвеститори да увеличават експозициите си в еврови активи, докато не се изясни ситуацията, затова най-добре Гърция да бъде извадена. Сори комши
Оказа се, че системно Гърция не е спазвала пакта за стабилност и е нарушавала умишлено условията за членство в еврозоната. Очевидно и Гърция се е мислела, че в най-лошия сценарий другите ще я порицаят и ще й платят сметката. Проблемите обаче вместо да се стопират и да се отстраняват, като че ли се задълбочават.
Гърция повиши данъците и това като че ли бе пореден пирон в ковчега на икономиката. Еврото започна да се срива, къде спекулативно, къде фундаментално. Няма да крия, че в тези условия ниското евро е благоприятно за европейската икономика и немците макар и да се правят на ядосяни и неподкрепящи помощите за Гърция, те най-много ще спечелят от ниското евро.
До тук добре, но въпросът е какво все пак ще стане с Гърция, защото там проблемите са толкова тежки, че помощите само ще отложат нещата за година, като се облекчат плащанията по краткосрочните задължения.
За мен вариантът е само един - изваждане на Гърция от еврозоната и възстановяване на драхмата и вече да си се оправят по класически път - инфлация, печатене на драхми, девалвация. От това ще спечели еврозоната в дългосрочен план, а ще укроти и всички политици, които си мислят, че с влизането в еврозоната нещата ще се оправят от само себе си.
Неприятното за нас, борсовите спекуланти, е че проблемите в Гърция и конкретно намаляването на кредитния рейтинг, ще възпре глобалните инвеститори да увеличават експозициите си в еврови активи, докато не се изясни ситуацията, затова най-добре Гърция да бъде извадена. Сори комши
Оргахим - една неприятна история
За пръв път от много години видяхме интервю с представител на румънските собственици на Оргахим. До този момент обикновено се изказваше някой български директор, който малко след това традиционно беше сменян без да се дават много много обяснения. Изнедадващо, че инвеститорите това много не ги впечатляваше, а би трябвало.
Ето няколко коментара от последното интервю на г-н Йон Флореску, председател на НС на Оргаим (изт. Profit.bg) - грешката в изписване на името на компанията не е на автора на блога, а е заимствана от цитирания сайт. Не коментирам дали е нарочна или е поставена с цел:)
Та както и да е. Малко предистория, собствениците на Оргахим отправиха търгово на 85 лв. на акция, служител на дружеството забравил на пусне уведомление до борсата, в песледствие КФН забрани търговото и нещата се успокоиха.
Ето какво казва господина:"Не смятаме, че листването на Оргахим носи прекалено много ползи на акционерите, тъй като акциите на компанията са силно неликвидни, дори за стандартите на българската фондова борса."
Господине, Оргахим да не би да се търгува една от две, три години. Къде бяхте преди повече от пет години. Бъдете откровен и си кажете истината, че ако може да купите на ниска цена, непременно ще го направите и ще отпишете компанията, така както направихте и в Румъния с Поликолор.
Увеличение на капитала? Не, благодаря Индустриален холдинг България
Отдавна мина времето, когато дружествата се надпреварваха да си увеличават капитала и инвеститорите на борсата възприемаха подобна идея силно положително. Днес, в условията на криза, инвестиционните проекти са сведени до минимум. Това не означава, че липсват възможности, напротив, инвестирането днес може да се окаже много печелившо след кризата, но дали е така при увеличението на Индустриален холдинг България?
На първо място инвеститорите бяха попарени, като чуха новината за увеличение, тъй като емисионната цена на новите акции е 1,40 лв. или близо 20% под пазарната цена по времето, когато увеличението бе обявено. Случи се най-нормалното нещо - пазарната цена се срива почти веднага до новата емисионна цена и това е съвсем нормално, защото ставаме свидетели на класическо размиване на капитала. Нужно е да се спомене, че балансовата стойност на една акция по неконсолидирания отчет е по-висока и достига близо 2,20 лв. Така че ударът е двоен - емисионната цена е не само по-ниска от пазарната, но е по-ниска и от балансовата. засегнати са всички дребни акционери, които не само че пертърпяха спад от началото на кризата, но последния пирон бе забит от мажоритарния собственик.
До тук нещата биха могли да се преглътнат, защото понякога в името на общото благо се изискват дребни жертви, но ако погледнем къде ще бъдат изразходвани тези средства, то ситуацията започва да намирисва. Парите ще бъдат използвани за закупуване на кораби от дъщерното дружество. И непросветените знаят, че в корабния бизнес корабите се продават основно на базата на лизингово финансиране, така че въпросът тук остава - защо не е потърсен такъв вариант, а ако вече е потърсен, очевидно условията не са били добри, но за кого.
Случаят с Индустриален холдинг българия е показателен, защото това ще се случва на всяка компания, която обяви намерения да си увеличава капитала. Инвеститорите ще настръхват от опасения за разводняване. От тук нататък инвестиционният фокус се променя - инвестира се не само в добри дружество, но в такива, за които не се очаква увеличение на капитала.
На първо място инвеститорите бяха попарени, като чуха новината за увеличение, тъй като емисионната цена на новите акции е 1,40 лв. или близо 20% под пазарната цена по времето, когато увеличението бе обявено. Случи се най-нормалното нещо - пазарната цена се срива почти веднага до новата емисионна цена и това е съвсем нормално, защото ставаме свидетели на класическо размиване на капитала. Нужно е да се спомене, че балансовата стойност на една акция по неконсолидирания отчет е по-висока и достига близо 2,20 лв. Така че ударът е двоен - емисионната цена е не само по-ниска от пазарната, но е по-ниска и от балансовата. засегнати са всички дребни акционери, които не само че пертърпяха спад от началото на кризата, но последния пирон бе забит от мажоритарния собственик.
До тук нещата биха могли да се преглътнат, защото понякога в името на общото благо се изискват дребни жертви, но ако погледнем къде ще бъдат изразходвани тези средства, то ситуацията започва да намирисва. Парите ще бъдат използвани за закупуване на кораби от дъщерното дружество. И непросветените знаят, че в корабния бизнес корабите се продават основно на базата на лизингово финансиране, така че въпросът тук остава - защо не е потърсен такъв вариант, а ако вече е потърсен, очевидно условията не са били добри, но за кого.
Случаят с Индустриален холдинг българия е показателен, защото това ще се случва на всяка компания, която обяви намерения да си увеличава капитала. Инвеститорите ще настръхват от опасения за разводняване. От тук нататък инвестиционният фокус се променя - инвестира се не само в добри дружество, но в такива, за които не се очаква увеличение на капитала.
Цветан Лъжански стана бизнес личност на годината. Грешката е вярна.
В условията на криза за пръв път в България бе стартиран интересен конкурс - бизнес личност на годината! Интересно какви трябва да са качествата, за да бъде номинирана определена личност и съответно кое е определящото за победителя!
Нормално е да се очаква, че критериите за победителите би трябвало да са комплексни, като включват финансови показатели на управляваното дружество - било ли е стабилно в условията на криза, какви решения е взел мениджъра, ако дружеството е публично - каква е оценката на акционерите, какви са страничните дейности на мениджъра и дали всичките му занятия са успешни и още много и много. Поне така мисля аз - дребния инвеститор на капиталовите пазари.
Много е важно и кое е журите, определящо победителите. Справката показва, че това са един тенесист, двама журналисти, един одитор, един банкер (за банкерите критериите са ясни - връщате ли си кредита навреме), един държавен служител и един човек от бизнеса, хм интересно. Няма смисъл да се коментира представителността на едно такова жури.
Голямата награда спечели мениджърът на публичното към момента дружество Девин АД Цветан Лъжански, който е свързват и с други бизнеси. Ако се разровим малко в това какво е направил господина през последните години, то от чисто меркантилна гледна точка наградата изглежда напълно заслужена. Тук ще изброя основните му подвизи и качества:
1. Господинът оцеля при три смени в собствеността на Девин АД, като бе оценен високо и от трите различни ръководства. Това означава, че Лъжански е голям експерт в тази длъжност и разбира добре бизнеса с води и напитки. Тук трудно могат да се посочат други лица, оцелели при три различни собственика.
2. Лъжански е свързван с производителя на бланширани картофи Роял Потейтос. Дружеството емитира необезпечена облигация през 2006 г. за три милиона евра. Доброто бизнес решение, което направи Лъжански е да продаде притежаваните от него облигации преди да стане ясно, че дружеството не може да плати. Интересно дали е притежаваъл вътрешна информация:). От мениджърска гледна точка обаче решението да продаде изглежда блестящо. В случая загубиха всички облигационери, които трябваше да преглътнат загуби от три милиона евра. Лъжански успя на време на излезе като физическо лице от борда на директорите преди да са заведени искове за несъстоятелност. С тези си действия и с участието в източването на Роял Потейтос лицето Лъжански бе заклеймено от българския капиталов пазар. Очевидно подобна присъде е оценена положително от представителното жури.
3. Лъжански бе инициатор и са осъществяване на първично публично предлагане на акции на Девин АД през 2007 г. на цена от около 6,50 лева за акция (вече и аз не си спомням точната сума). Бизнес личността на годината също закупи акции като мениджър в дружеството. основни акционери станаха български пенсионни фондове, които управляват пари на осигурени лица. Без да даваме оценка на управлението на Девин АД през следващите години, през 2009 то бе обявено за продан на пожар и бе придобито от нови чуждестранни собственици - Адвент. новият собственик отправи търгово предложение с намерението да отпише дружеството от публичния статут само три години след дебюта му на цена от 3,50 лева за акция. Тук определено всеки би си казал, че големите губещи са осигурените лица и Лъжански, които ще трябва да продадат на ниска цена и да реализират загуба. Но това не е така, бизнес личността се оказа от страната на тези, които купуват, макар и да не е ясно дали той лично ще трябва да извади пари за нови акции. По-скоро той се спаси от това да продаде на сила, а загубиха множество инвеститори и разбира се осигурените лица.
Ето за това си заслужава и наградата. А че е капацитет и добър бизнесмен, спор няма, но това достатъчно ли е?
Нормално е да се очаква, че критериите за победителите би трябвало да са комплексни, като включват финансови показатели на управляваното дружество - било ли е стабилно в условията на криза, какви решения е взел мениджъра, ако дружеството е публично - каква е оценката на акционерите, какви са страничните дейности на мениджъра и дали всичките му занятия са успешни и още много и много. Поне така мисля аз - дребния инвеститор на капиталовите пазари.
Много е важно и кое е журите, определящо победителите. Справката показва, че това са един тенесист, двама журналисти, един одитор, един банкер (за банкерите критериите са ясни - връщате ли си кредита навреме), един държавен служител и един човек от бизнеса, хм интересно. Няма смисъл да се коментира представителността на едно такова жури.
Голямата награда спечели мениджърът на публичното към момента дружество Девин АД Цветан Лъжански, който е свързват и с други бизнеси. Ако се разровим малко в това какво е направил господина през последните години, то от чисто меркантилна гледна точка наградата изглежда напълно заслужена. Тук ще изброя основните му подвизи и качества:
1. Господинът оцеля при три смени в собствеността на Девин АД, като бе оценен високо и от трите различни ръководства. Това означава, че Лъжански е голям експерт в тази длъжност и разбира добре бизнеса с води и напитки. Тук трудно могат да се посочат други лица, оцелели при три различни собственика.
2. Лъжански е свързван с производителя на бланширани картофи Роял Потейтос. Дружеството емитира необезпечена облигация през 2006 г. за три милиона евра. Доброто бизнес решение, което направи Лъжански е да продаде притежаваните от него облигации преди да стане ясно, че дружеството не може да плати. Интересно дали е притежаваъл вътрешна информация:). От мениджърска гледна точка обаче решението да продаде изглежда блестящо. В случая загубиха всички облигационери, които трябваше да преглътнат загуби от три милиона евра. Лъжански успя на време на излезе като физическо лице от борда на директорите преди да са заведени искове за несъстоятелност. С тези си действия и с участието в източването на Роял Потейтос лицето Лъжански бе заклеймено от българския капиталов пазар. Очевидно подобна присъде е оценена положително от представителното жури.
3. Лъжански бе инициатор и са осъществяване на първично публично предлагане на акции на Девин АД през 2007 г. на цена от около 6,50 лева за акция (вече и аз не си спомням точната сума). Бизнес личността на годината също закупи акции като мениджър в дружеството. основни акционери станаха български пенсионни фондове, които управляват пари на осигурени лица. Без да даваме оценка на управлението на Девин АД през следващите години, през 2009 то бе обявено за продан на пожар и бе придобито от нови чуждестранни собственици - Адвент. новият собственик отправи търгово предложение с намерението да отпише дружеството от публичния статут само три години след дебюта му на цена от 3,50 лева за акция. Тук определено всеки би си казал, че големите губещи са осигурените лица и Лъжански, които ще трябва да продадат на ниска цена и да реализират загуба. Но това не е така, бизнес личността се оказа от страната на тези, които купуват, макар и да не е ясно дали той лично ще трябва да извади пари за нови акции. По-скоро той се спаси от това да продаде на сила, а загубиха множество инвеститори и разбира се осигурените лица.
Ето за това си заслужава и наградата. А че е капацитет и добър бизнесмен, спор няма, но това достатъчно ли е?
Абонамент за:
Публикации (Atom)